пребивали

Речник на българския език

1. пребивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пребивали е производна форма на пребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пребивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пребивали е производна форма на пребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пребивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пребивали е производна форма на пребивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пребивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пребивали е производна форма на пребивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).