пребивал

Речник на българския език

1. пребивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребивал е производна форма на пребивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пребивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребивал е производна форма на пребивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пребивал — мин. деят. св. прич. м. р.

пребивал е производна форма на пребивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пребивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пребивал е производна форма на пребивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).