пребива

Речник на българския език

1. пребива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пребива е производна форма на пребивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пребива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пребива е производна форма на пребивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пребива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пребива е производна форма на пребивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).