пращал

Речник на българския език

1. пращал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пращал е производна форма на пращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пращал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пращал е производна форма на пращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пращал — мин. деят. св. прич. м. р.

пращал е производна форма на пращам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пращал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пращал е производна форма на пращам (мин. деят. несв. прич. м. р.).