празнословил

Речник на българския език

1. празнословил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

празнословил е производна форма на празнословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. празнословил — мин. деят. св. прич. м. р.

празнословил е производна форма на празнословя (мин. деят. св. прич. м. р.).