правораздавал

Речник на българския език

1. правораздавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

правораздавал е производна форма на правораздавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. правораздавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

правораздавал е производна форма на правораздавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. правораздавал — мин. деят. св. прич. м. р.

правораздавал е производна форма на правораздавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. правораздавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

правораздавал е производна форма на правораздавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).