правоприлагал съм

Речник на българския език

1. правоприлагал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал съм е производна форма на правоприлагам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. правоприлагал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал съм е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. правоприлагал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал съм е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).