правоприлагал си

Речник на българския език

1. правоприлагал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал си е производна форма на правоприлагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. правоприлагал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал си е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. правоприлагал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

правоприлагал си е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).