правоприлагало съм

Речник на българския език

1. правоприлагало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало съм е производна форма на правоприлагам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. правоприлагало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало съм е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. правоприлагало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало съм е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).