правоприлагало си

Речник на българския език

1. правоприлагало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало си е производна форма на правоприлагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. правоприлагало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало си е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. правоприлагало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

правоприлагало си е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).