пояхахте

Речник на българския език

1. пояхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пояхахте е производна форма на пояхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пояхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пояхахте е производна форма на пояхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).