пояхало

Речник на българския език

1. пояхало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пояхало е производна форма на пояхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пояхало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пояхало е производна форма на пояхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пояхало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пояхало е производна форма на пояхам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пояхало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пояхало е производна форма на пояхам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).