появявал

Речник на българския език

1. появявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

появявал е производна форма на появявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. появявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

появявал е производна форма на появявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. появявал — мин. деят. св. прич. м. р.

появявал е производна форма на появявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. появявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

появявал е производна форма на появявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).