пощяло

Речник на българския език

1. пощяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощяло е производна форма на поща (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощяло е производна форма на поща (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пощяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пощяло е производна форма на поща (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пощяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пощяло е производна форма на поща (мин. деят. несв. прич. ср. р.).