пощурявал си

Речник на българския език

1. пощурявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурявал си е производна форма на пощурявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурявал си е производна форма на пощурявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пощурявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощурявал си е производна форма на пощурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).