пощурявал е

Речник на българския език

1. пощурявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурявал е е производна форма на пощурявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурявал е е производна форма на пощурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пощурявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурявал е е производна форма на пощурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).