пощурявало

Речник на българския език

1. пощурявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощурявало е производна форма на пощурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощурявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощурявало е производна форма на пощурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пощурявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пощурявало е производна форма на пощурявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пощурявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пощурявало е производна форма на пощурявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).