пощръклявал си

Речник на българския език

1. пощръклявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощръклявал си е производна форма на пощръклявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пощръклявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощръклявал си е производна форма на пощръклявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пощръклявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пощръклявал си е производна форма на пощръклявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).