пощипело

Речник на българския език

1. пощипело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пощипело е производна форма на пощипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пощипело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пощипело е производна форма на пощипя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).