пощипа

Речник на българския език

1. пощипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пощипа е производна форма на пощипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пощипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пощипа е производна форма на пощипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).