пошушнело

Речник на българския език

1. пошушнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошушнело е производна форма на пошушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошушнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пошушнело е производна форма на пошушна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).