пошушнел

Речник на българския език

1. пошушнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошушнел е производна форма на пошушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошушнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошушнел е производна форма на пошушна (мин. деят. несв. прич. м. р.).