пошушнат

Речник на българския език

1. пошушнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

пошушнат е производна форма на пошушна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошушнат — мин. страд. прич. м. р.

пошушнат е производна форма на пошушна (мин. страд. прич. м. р.).