пошушнало

Речник на българския език

1. пошушнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошушнало е производна форма на пошушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошушнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пошушнало е производна форма на пошушна (мин. деят. св. прич. ср. р.).