пошушнали

Речник на българския език

1. пошушнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пошушнали е производна форма на пошушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошушнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пошушнали е производна форма на пошушна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).