пошушнал

Речник на българския език

1. пошушнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошушнал е производна форма на пошушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошушнал — мин. деят. св. прич. м. р.

пошушнал е производна форма на пошушна (мин. деят. св. прич. м. р.).