пошушвал съм

Речник на българския език

1. пошушвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошушвал съм е производна форма на пошушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пошушвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошушвал съм е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пошушвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошушвал съм е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).