пошушвал си

Речник на българския език

1. пошушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошушвал си е производна форма на пошушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пошушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошушвал си е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пошушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошушвал си е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).