пошушвало съм

Речник на българския език

1. пошушвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошушвало съм е производна форма на пошушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошушвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошушвало съм е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошушвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошушвало съм е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).