пошушвали

Речник на българския език

1. пошушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пошушвали е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пошушвали е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пошушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пошушвали е производна форма на пошушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пошушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пошушвали е производна форма на пошушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).