пошушвала си

Речник на българския език

1. пошушвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

пошушвала си е производна форма на пошушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. пошушвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

пошушвала си е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. пошушвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

пошушвала си е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).