пошушвал

Речник на българския език

1. пошушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошушвал е производна форма на пошушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошушвал е производна форма на пошушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пошушвал е производна форма на пошушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пошушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошушвал е производна форма на пошушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).