пошушва

Речник на българския език

1. пошушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пошушва е производна форма на пошушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пошушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пошушва е производна форма на пошушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пошушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пошушва е производна форма на пошушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).