пошумяло е

Речник на българския език

1. пошумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло е е производна форма на пошумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло е е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло е е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).