пошепнело

Речник на българския език

1. пошепнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошепнело е производна форма на пошепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошепнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пошепнело е производна форма на пошепна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).