пошепнел

Речник на българския език

1. пошепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошепнел е производна форма на пошепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошепнел е производна форма на пошепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).