пошегувал е

Речник на българския език

1. пошегувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошегувал е е производна форма на пошегувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошегувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошегувал е е производна форма на пошегувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошегувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошегувал е е производна форма на пошегувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).