пошаввало

Речник на българския език

1. пошаввало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошаввало е производна форма на пошаввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошаввало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошаввало е производна форма на пошаввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошаввало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пошаввало е производна форма на пошаввам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пошаввало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пошаввало е производна форма на пошаввам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).