пошаввал

Речник на българския език

1. пошаввал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошаввал е производна форма на пошаввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошаввал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошаввал е производна форма на пошаввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошаввал — мин. деят. св. прич. м. р.

пошаввал е производна форма на пошаввам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пошаввал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошаввал е производна форма на пошаввам (мин. деят. несв. прич. м. р.).