почупил съм

Речник на българския език

1. почупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

почупил съм е производна форма на почупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. почупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

почупил съм е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).