почупил си

Речник на българския език

1. почупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

почупил си е производна форма на почупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. почупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

почупил си е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).