почупил е

Речник на българския език

1. почупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почупил е е производна форма на почупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почупил е е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).