почупила

Речник на българския език

1. почупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почупила е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. почупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

почупила е производна форма на почупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).