почупела

Речник на българския език

1. почупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почупела е производна форма на почупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. почупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

почупела е производна форма на почупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).