почул съм

Речник на българския език

1. почул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

почул съм е производна форма на почуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. почул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

почул съм е производна форма на почуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).