почула

Речник на българския език

1. почула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почула е производна форма на почуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. почула — мин. деят. св. прич. ж. р.

почула е производна форма на почуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).