почукнало

Речник на българския език

1. почукнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почукнало е производна форма на почукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почукнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

почукнало е производна форма на почукна (мин. деят. св. прич. ср. р.).