почукнал

Речник на българския език

1. почукнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почукнал е производна форма на почукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почукнал — мин. деят. св. прич. м. р.

почукнал е производна форма на почукна (мин. деят. св. прич. м. р.).