почуквало

Речник на българския език

1. почуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почуквало е производна форма на почуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почуквало е производна форма на почуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. почуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

почуквало е производна форма на почуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. почуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

почуквало е производна форма на почуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).