почуквал

Речник на българския език

1. почуквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почуквал е производна форма на почуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почуквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почуквал е производна форма на почуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. почуквал — мин. деят. св. прич. м. р.

почуквал е производна форма на почуквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. почуквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

почуквал е производна форма на почуквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).